Интересно, но такава обикновена процедура, като маникюра има своята история. Модата на маникюра се е развивала още в дълбока древност.

Жителите на  Древен Египет и Китай още преди 3000 години са били наясно с маникюра. В Древен Египет цветовете на ноктите са говорили за социалното положение на човек. Ярките и наситени цветове са говорили, че човекът е от царската фамилия, показвали са високото социално положение, робите пък са имали право да използват само бели и  пастелни тонове. Клеопатра е боядисвала ноктите се в цвят „теракота” с обикновена къна.  

В древните култури се е смятало, че дългите нокти символизират мъдрост и  помагат за общуването с божествата, затова се е допускало мъжете също да имат дълги и боядисани нокти. Обаче, към тях е имало изисквания – едно от тях е, мъжът да принадлежи към знатен род.

В Русия с ноктите са свързвали множество суеверия. Например, и до днес старите хора в някои села смятат, че ноктите трябва да се обрязват в четвъртък.

В Древен Китай са приготвяли боята за маникюра от восък, белтъци, желатин. Преди 600 години китайките са предпочитали да боядисват ноктите си със златна или сребърна боя. По времето на династия Мин са предпочитали черния или червения цвят, а по-късно са слагали на пръстите си златни или сребърни накрайници под формата на нокти.

Първият цветен лак за нокти се е появил през 1932 година в САЩ и е положил началото на бурно развитие на тази индустрия на модата по целия свят. Думата маникюр произлиза от латинското “manus”, което означава четка и “cure” – грижа, т.е. означава хигиенично обработване с цел профилактика на болестите, свързани с кожата на ръцете и ноктите, и придаване на ръцете и ноктите здрав и красив вид.

източник: www.damski-klub.info